В съвременния свят, ориентиран към егоизма, има все по-малко хора, на които можеш да се довериш. Почти всички носят маски, които скриват истинските им намерения и чувства. И често изпадаме в конфузни ситуации, когато съдим за другите по себе си.
Мнозина се опитват да постигнат успех на всяка цена, използвайки съмнителни връзки и способи, въоръжени с девиза "Целта оправдава средствата". А честността и предаността се смятат за глупост и недалновидност, защото пречат да се издигнеш по социалната стълба.
Въпреки това, мнозина все още вярват в човечността, в истинското приятелство, любовта и искрената привързаност. Тези хора искат да бъдат щастливи, без да пречат на никого, без да вредят на другите, поставяйки се на мястото на хората, с които живеят. Но близките и приятелите често възприемат тази грижа като даденост и изискват все повече и повече.
Разбиращите и позитивни хора лесно прощават и забравят, защото вярват, че всеки се учи от грешките си и става по-добър. Въпреки това, винаги ще има такива, които не ценят прошката и повтарят едни и същи грешки отново и отново, вярвайки, че ще им се размине. Мнозина от тях никога няма да се променят, защото смятат света за грешен, а не себе си.
Но едно може да се каже със сигурност: не бива да злоупотребявате с добротата на другия много дълго, защото ще настъпи момент, когато търпението свършва. И никаква любов и привързаност няма да попречи на човек да скъса всички нишки и да си тръгне завинаги, не оставяйки никакъв шанс за прошка.
Не злоупотребявайте с чуждата доброта! Прощаващите също си отиват и, по принцип, веднъж завинаги!